Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2015 08:19 - Наръчник за трансформация 9.Винаги имаме шанс
Автор: trenerconsult Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 769 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.08.2015 13:41


  image

9. ВИНАГИ ИМАМЕ ШАНС

В старинно градче живял някога един велик мъдрец. Славата му се разнасяла навсякъде. В неговия град живеел и един човек, който силно му завиждал за популярността и обичта на хората. Затова и решил да измисли такъв въпрос, така че мъдрецът да не може да отговори и да му отнеме от славата. Злобарят отишъл на поляна и хванал  една пеперуда. Поставил я между дланите си и си помислил: „Ще попитам мъдреца: кажи , о славни мъдрецо, каква пеперуда имам между дланите си – жива или мъртва?“ Ако той ми каже – жива, аз ще я стисна с дланите си и пеперудата ще умре, а ако каже – мъртва - ще разтворя длани и пеперудата просто ще отлети. Нека тогава да видим кой от двама ни е по-умен?!“

Така и се случило. Завистникът поставил между дланите си пеперудата и отишъл при мъдреца. „Каква пеперуда имам в ръцете си, мъдрецо – жива или мъртва?“ Тогава мъдрецът, който бил действително умен човек казал: „Всичко е в твоите ръце…“

Колкото и парадоксално да ви изглежда, но проблемите си трябва да обичаме. Те винаги идват, за да ни подскажат нещо, да ни подтикнат към себеанализ, поглед отстрани, в крайна сметка към трансформация.

Безспорно отрицателните мисли и настройката да ги преживяваме в дълбочина са нещо вредно от гледна точка на обичайната трактовка на събитията в живота ни. Но нека не преекспонираме тая заплаха. Всъщност, ако се самонаблюдаваме и съумеем да направим нужните изводи, ще сме в състояние да направим нужния „пробив“.  В основата  си хората са умни. Защото притежават този интелигентен механизъм, който ни направлява чрез чувствата. Каквото и да ни се случи, колкото и страдания да изживеем, каквито и беди да ни се стоварят на главата, ние все пак в един момент ще трябва да кажем „Стоп!“

От друга страна, ако не драматизираме, това е просто дългият път към откриването на себе си. Не рядко на човек му се налага да изживее всичко негативно, защото преди да разбере какво наистина иска, трябва да изпробва всичко, което не иска. И практически, и философски, ако сме опитали всичко, което не искаме, няма да е останало нищо друго освен това, което искаме. Вероятно тогава няма да се налага да го търсим. На мен ми се струва даже оптимистично!

Мислим си, че имаме широки духовни и интелектуални хоризонти, но на дело става така, че сами пречим те да се разгърнат за нас, защото ги убиваме с логиката си, с дребнавостта и скудоумието. Обичаме да разделяме нещата на „невъзможни“ и на „разумни“. С това сами си подписваме присъдата за несъстоятелност. Все търсим някакви вериги от разумни връзки и като не ги открием или обосновем с триизмерния си ум приемаме възможното за неразумно, а разумното – за много състоятелно. Това е въпрос на гледна точка, на перспектива и дистанция.

Споменах вече, че от върха на планината може да се открои съвсем ясно цялото подножие. Това е логика, но от съвсем друг, по-висш порядък. Позволява ни категорично и обосновано да знаем как и накъде се движим (естествено, ако сме усвоили технологията). Онази разумност, която се открива от панорамния поглед отгоре (който единствено висшият ни Аз може да ни даде) няма нищо общо с разумния подход, който човек си мисли, че има, бидейки долу, в „долината“. В този случай най-често човек търси краткия път, смята го за най-правилен и най-бързо водещ към целта.

Когато сме долу и нямаме панорамния поглед, не можем да знаем, че всъщност, ако се върнем назад, ще стигнем или по-бързо или по-безболезнено до целта си. Ако сме в състояние да поддържаме комуникация с Висшия ни Аз (а той носи потенциала на едно съвсем друго, различно измерение), ще получим сигнал и ще разберем какво трябва да направим. Физическият ни ум всъщност няма как да знае, че като продължим напред, ще стигнем до мост, който е разбит и нашето движение ще е осуетено. Но ако имаме погледът отгоре, който може да ни даде само погледът от „планината“, ще знаем, че ако  се върнем назад, ще стигнем до друг, успореден път, с който ще избегнем препятствието.

Проблемът е именно в комуникацията между нашия Висш Аз и т.нар. физически или материален ум, защото последният не винаги има способността да разчита посланията в детайли. Но все пак аз ще ми подскажа един начин, чрез който бихме могли да разпознаем този сигнал от висшия Аз към физическия ум – той идва под формата на импулс за връщане назад. Трябва да се доверим – това е по-глобална гледна точка.

Има ли опасност висшият Аз да ни „измами“? – биха запитали някои. Не мисля. Единственият фактор, който би могъл да ни подведе е собствената ни система от убеждения и правила. Те са продукт на физическия ум, на триизмерната реалност, защото само в нея може да съществува  такова явление като това структурата на една личност да се опитва да отрече собствената си истина.

Какво ли би било основанието Висшият ви Аз да ви каже „Поеми по грешния път!“ Все пак Висшият Аз е неразделна част от нашето същество. Той също се влияе от това, което преживяваме във физическата реалност. Няма как той да „обстрелва“ самия себе си, защото не е независим от последиците на избора, които прави физическият ни ум. Като вибрация Висшият Аз е по-близо до честотата на безусловната любов, ни казват посветените. Той винаги ще ни обича и безрезервно ще „вярва“ в нас.  Дори, когато сме „сгрешили“, ще ни прости. Поставих „сгрешили“ в кавички, защото всъщност грешки няма, има просто удължаване на пътя. От позицията на идеята за вечно и неразрушимо същество какво значение има една крачка в тая или крачка в оная посока?!

Така че нека запомним: ние винаги имаме шанс.

Не си струва да се поддаваме на укоризненото чувство, че сме изоставени и сами. Дори, когато другите не ни разбират или отхвърлят, когато сме овладяни от пагубно усещане, че ще се сринем под товара на огромното бреме, пак не трябва да забравяме: има сила, която ни обича, тя е част о нас и няма никога да позволи да се размажем от напора на непреодолима тежест.

И все пак: щом искаме да ни обичат, трябва да вярваме докрай в градивните си усилия и да обичаме себе си. И тъй като светът е като огледало, той неизбежно отразява и връща към нас любовта.

Колко е важна гледната точка към събитията от живота ни ще ни нашепне една друга история. Тя е показателна и с това, че понякога съветите и грижата за нас се явяват във формата на алегории и символи. За тях ще стане дума в следващите части.

Силен владетел сънувал сън – че му изпадат един след друг всички зъби. Силно развълнуван, той побързал да повика при себе си тълкувателя на сънища. Тълкувателят изслушал загрижено разказа за съня на владетеля и казал: «Господарю, длъжен съм да ви съобщя печална вест: ще загубиш един след друг всички свои близки“.

Думите на придворния тълкувател толкова разгневили владетеля, че той го хвърлил в зандана. Повикали друг тълкувател. Той изслушал историята на съня и казал: «Господарю, много съм щастлив да ти съобщя радостна вест! Ще живееш толкова дълго, че ще надживееш всички свои близки роднини!“

Властелинът се зарадвал много и щедро наградил предсказателя. Придворните силно се удивили. «Но как?! Ти му каза същото, както и твоят предшественик-тълкувател?! Но той беше наказан, а ти възнаграден!  На техния въпрос и удивление  последвал отговор: «Всичко зависи от това как ще разкажеш вече разказаното!“.

Бранимир Тасков, # Сътвори сам живота си!




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: trenerconsult
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 75298
Постинги: 45
Коментари: 9
Гласове: 24
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031