Давам си сметка, че за някои този текст от поредицата ще бъде най-неочакван и сюблимен. В някаква степен той преобръща стереотипни представи и схващания за устоите на света, за взаимоотношенията между т.нар. бит и съзнание, материя и дух. Спомням си аз самият как се чувствах, когато за първи път срещнах този нов поглед, с който всъщност светът се преформулира. Не бях смутен, по-скоро – вдъхновен. Ами ако е така?  (За тези, които биха желали да намерят и научната обосновка на тази проблематика, мога да дам допълнително източници).

За да не се заплетем в термините, предпочитам да говорим по образно. Шансът да асимилираме или подредим новите идеи, като че ли е по-голям.

Нека оприличим света на един пъзел. Знаете оная детска игра, в която общата картина се изгражда от отделни фрагменти. Всеки един от тях е част от общото, а общото изразява единството на всички части. Всеки индивид е като част от пъзела. Той носи своята уникална форма и съдържание. Дори някой друг да го наподобява частично, то той няма да се намира в същия контекст на разположение. Всеки един вибрира с уникална честота, тя е като неговия неповторим код за връзка с универсума.

Традиционното схващане е, че ние сме разположени в т.нар. физическа реалност. Всъщност е обратното – физическата реалност е в нашето съзнание. Животът ни е обусловен, да кажем, от една идея, която преживяваме чрез определена от самите нас перспектива. Ние избираме как да я преживеем.

Първоначалният импулс  идва чрез високочестотна енергия, „индуцирана“, така да се каже, от висшата нефизическа същност, която се намалява честотно и кристализира в опит и конкретни   преживявания, въплътени в структурата на физическата реалност. Странно, но ние не сме на никакво място, наречена физическа реалност, защото всичко е „вътре“ в нас. Нашият избор е да преживеем всичко това , сякаш то е извън нас.  Животът ни  не е нищо друго, освен избор на преживявания в тази реалност, която сме приели за физическа, материална и великото изкуство на пълноценния живот е да избираме онези действия и емоции, които са в съответствие с нашата истинска вибрация. Това е оня същия уникален код, за който ви споменах.

ВЪОБРАЖЕНИЕТО – то е като канал, чрез който висшият ни Аз общува с нас. Ако овладеем тази комуникация, ще можем да прилагаме получената информация във физическия ни живот, за да го променяме по начини, отразяващи нашите пристрастия. Не случайно се казва, че всичко, което можем да си представим, можем и да го направим. Друг е въпросът колко би било „полезно“ за нас.

Нека приемем, че Висшият ни АЗ вижда или знае всички възможни варианти за разгръщане на нашето същество. Като част от него, той винаги ще ни наставлява и упътва, за да вървим по пътя на най-малкото съпротивление, разбирано в широкия, екзистенциален смисъл, тоест като пътя, най-точно съответстващ на нашата мисия и призвание.

Физическата реалност е една илюзия. Тя функционира като огледало, така че разполагаме с механизъм за обратна връзка – това е отражение, което ни показва, че реалността, която преживяваме, е абсолютно отражение на убежденията, емоциите, мисловните модели и поведението, което сме създали.

Това, което ние приемаме за външна реалност, действа като ориентир, като пътен знак за това, което избираме за вярно, защото това, което приемаме за вярно, е това, което излъчваме като вибрация, а това, което излъчваме като вибрация, се завръща обратно към вас от страна на физическата реалност по най-различни символични начини.

Живеем в дигитална епоха, в която от една страна плуваме в информация, същевременно изпитваме глад за истинско знание. Има и упреци, че ценната информация е скрита, че се движи само сред посветени. Всъщност цялата информация вече е общодостъпна. Но за да я възприемем и ползваме, са нужни все пак лични усилия. Гладни сме, има плодове и зеленчуци в градината – най-малкото ще трябва да ги откъснем. Ако искаме някой друг да свърши тая работа за нас, то тогава той за услугата ще ни иска пари. И в това няма нищо лошо, щом ни е превзела леност и инертност.

Стигнахме до извода, че мислите са мощен генератор за сътворение на собствената ни реалност. Резонно е веднага да запитате, ами защо те не се „материализират“ веднага? Бих казал, най-малко по две причини: първо - нека си дадем сметка, че светът се сътворява не само от нас, в него съществуват множество умове. Спирам до тук за тая причина. Другата: представете си какво би станало, ако нашите мисли моментално се опредметяваха, така да се каже. Тъй като не можем да избегнем отрицателните, малко или много те присъстват в главата ни, твърде бързо бихме станали жертва на собственото си творене.

Накрая бих желал да завърша с цитат от Башар, вестоносец и мисионер:

„Може да изберете да бъдете щастливи, защото това е, което предпочитате, и не е необходимо да очаквате някакъв повод. Така или иначе, вие сте тези, които създават поводите и причините. И когато изпитвате нещастие, това е само защото сте направили такъв избор. Изберете нещо друго, ако предпочитате нещо друго, защото цялото Творение не е в състояние да ви противоречи, ако заявите, че нещо е вярно ... за вас. Защото това, което в продължение на много години на вашата планета сте наричали „божия воля”, е всъщност вашата воля. И вашата воля е божията воля. Защо? Защото Бог е всичко. Бог е „Всичко, което е” и вие сте създадени като част от Бога, защото няма нещо друго, от което да бъдете направени! И така всеки един от вас изразява различна перспектива на волята на Творението.“

Бранимир Тасков, # Сътвори сам живота си!