"Не се страхувайте, че ще загубите някого. Няма да загубите този, който е част от вашия живот. Губим тези, които са ни пратени за опит. Остават тези, които са ни пратени от съдбата.“(цитат – не знам от кого е, но пасва емоционално на нашия контекст)

Назовете всяка ситуация, всяко обстоятелство в своя живот - без изключение - по начин, който е полезен за вас; използвайте своето въображение – тази връзка между физическия ум и висшия Аз;

Използвайте това огледало на висшия разум и на синхрона в своя живот сега по начин, който наистина отразява поведението, личността, мислите, които предпочитате да демонстрирате и които отразяват това идеално същество в представата ви за идеалната реалност. Без да настоявате, по какъвто и да е начин, че реалността, която си представяте, трябва да се появи по начина, по който сте си я представяли.

Тук е един от ключовите моменти – не настояваме за никакъв краен резултат, не се обвързваме с никакви собствени представи за начина, по който би станало това. Ако сме извървели пътя до тук вярно, в тая ситуация най-често зацикляме. Почваме да си въобразяваме, че знаем как най-добре ще стане това. Нали ви споменах, че нашия физически ум не знае онова, което се крие „зад ъгъла“, той знае само как да ни съхрани в настоящия момент, за да останем живи и се адаптираме физически.

Просто се въодушевете, представете си себе си, действайте като лицето, което наистина предпочитате да сте. И знайте, че когато допуснете по-голяма яснота в своите определения и припишете повече положителни дефиниции и етикети на нещата, които се случват в живота ви, ще видите отразен синхрона. Не че това е задължително, защото това да преживееш своята радостна възбуда и да бъдеш в състоянието, което предпочиташ, от само себе си е достатъчна причина да го направиш. Никаква друга причина не ни е нужна.

И така, нека синхронността ви покаже ходовете, които трябва да бъдат направени, които наистина отразяват вашата игра. Не се тревожете за играта на другите, защото техните ходове имат отношение към тяхната игра, но не и към вашата и позволете на играта да се разгърне по възможно най-естествения начин.

Отново като пример - много хора в разговори настояват, че са следвали радостната си възбуда. Те обаче пропускат част от цялостната идея – да действат с интегритет/честност, без очакване. Това не са просто незначителни подробности. Те са свързани с пълноценното разбиране на идеята. Следователно, докато следвате най-силната си радостна възбуда, правете това в съответствие с убежденията, които най-добре отразяват фундаменталната ви същност, с почтеност и правете това, без да поставяте, каквото и да е условие или определена цел, или да настоявате, че някои неща трябва да съответстват на умствената ви представа.

Често се укоряваме. Почваме да изграждаме собствена визия за това, което трябва да ни се случи утре или вдругиден. За предпочитане е да сме в мир със себе си и се отнасяме с любов към това, което се случва точно сега. Даже, ако то не отговаря на предпочитанията ни или е противно на желанията ни. Няма лошо -  още по-ясно ще откроим точно какво предпочитаме.

Единственият начин, по който има смисъл да се отнасяме към това, което не предпочитаме, е да го третирате като необходима част от вашия път, като част от предпочитанията ни, а не като прекъсване или препятствие по този път. Единственият начин да имаме  силата да избираме това, което предпочитаме, е като позволим на това, което не предпочитаме, да бъде равностойна валидна алтернатива, така че всички възможности за избор да бъдат изравнени и нито един вариант да не получава повече енергия, внимание и доверие и по-различна оценка от останалите. Съгласен съм, че не винаги е лесно и то в агресивна среда или възпитание, което ни учи да отвръщаме с двойно по-голяма енергия или отмъстителност.

Един от учениците на Буда го запитал:

- Ако някой ме удари, какво трябва да направя в тоя случай?

Буда отговорил:

-Ако върху теб падне изсъхнало клонче от дърво и те удари, какво трябва да направиш?!

Ученикът казал:

- Е какво да правя?! Това си е обикновена случайност, просто съвпадение, че в един момент съм се оказал под дървото, от което е паднало клончето.

Тогава Буда му казал:

- Прави пак същото. Някой е бил гневен и те е ударил. Това е също, както и клончето да те удари. Защо да те тревожи, просто си върви по пътя, сякаш нищо не се е случило.

Бранимир Тасков,  # Сътвори сам живота си!