13. ЗНАНИЕТО НИКОГА НЕ ИДВА ДАРОМ. НАЙ-ЧЕСТО ПРЕЗ СТРАДАНИЯ

За всяка промяна трябва да платим цената – може да е в пари, може да е с риск, отговорност, усилен труд или всичко заедно. Няма и как да получим нови знания, ако не използваме вече дадените.

Случвало се е мимоходом да давам съвет, обикновено след жалостиви излияния за неблагополучия в живота на някого. Правим го често, просто по инерция, с желанието да бъдем емоционално съпричастни или някак си полезни. Дали това е уместно и наистина полезно е друг въпрос…Та, като съм споделял моето виждане, съм получавал реплики от рода на: „Ама аз това си го знам!“

Една от забележителните мисли на моя учител по личностна трансформация Николай Латански е: „Всичко  гениално е просто.“ Да, така е – наистина е толкова лесно за възприемане и разбиране, като на една ръка разстояние. Уж го разбираме, даже проумяваме, а всъщност какво  се случва: или в нас остава загнездено някакво съмнение от типа на „Е че като е толкова просто, защо не го правят другите?!“, или пък не предприемаме никаква конкретна стъпка.

Скептицизмът е разбираем, защото нас са ни научили да следваме авторитети, да имаме тежнение към усложнени формули за света, към наукообразни платформи. А и като че ли тези, които дърпат конците в по-глобален мащаб, не са никак заинтересовани да имат свободни духом хора, разполагащи с лесен, достъпен инструментариум за себеосъществяване. Да не говорим, че в свят, където всичко се измерва с пари, предпочитат да ни продават страхове, сензации, негативни убеждения, с които да бъдем поставени до „стената“, уязвими и по-лесно манипулирани.

Защо например в медиите се продава отлично само лошата новина, а добрата вест остава сгушена някъде в ъгъла? По същия този механизъм. Дали не е неоснователна версията, че има тайни и че те са само в ръцете на посветени? И защо въобще трябва да има такава конспирация?!

Аз не упреквам никого. Ако някой от нас не е достигнал до разбирането на конкретна мисъл или убеждение, значи сам не е стигнал до това ниво на израстване или другояче казано, не е достатъчно страдал. За съжаление повечето хора възприемат уроците на живота само като поредица от страдания и едно дълго, дълго лутане. Така е било и с мен.

Когато имаме проблем с автомобила, отиваме при автотехник, когато протече в банята – търсим водопроводчик, ако искаме да разберем какво ще е времето – слушаме синоптика. Тогава защо ни се струва неестествено, когато имаме базисни проблеми – например не можем да определяме важните си цели за момента, въртим се в кръговрат от грешки, живеем в среда на конфликтност, имаме качества, но като че ли никой не иска да ни забележи….защо в такива моменти да не можем да ползваме специалисти, които са наясно с това как човек може да преодолее житейска криза или да развие в по-голяма степен личностния си потенциал?!

Ние винаги знаем какво е най-доброто за нас. Лошото е, че не винаги си позволяваме да го следваме. Най-често другите са определили кое става и кое не. И ние се съобразяваме. Водени от желание да бъдем в общостатистическото мнозинство, трудно откриваме пред света заложбите си, много мъчно посягаме към промяната. Правим го, чак когато ни стане нетърпимо болно и гадно от живота.

Имал съм ценни учители в личния ми път на израстване. Всеки път си „сверявам часовника“ чрез другия поглед, отстрани, и най-добре е, ако това е знаещия и можещия, на когото имам доверие. Всеки един е положил своята тухличка в градежа на моята индивидуалност. По етапно съм стигал до онези идеи и мисли, които са ме формирали. И това е процес, който няма да спре. Той не зависи от възраст, ниво от  знания, нито от постижения.

Невъзможно е да съзрем нашия проблем, а още по-малко решението му, през призмата на собствената си „координатна система“ от възгледи. Така, както като гледаш отделните дървета, не можеш да видиш цялата гора и обратно. Затова ми беше нужен такъв наставник, който да „види“ и прецени отстрани, ползвайки своите знания, мъдрост и опит. Плащал съм за това, имало е и безценни безплатни уроци. Човек е така устроен, че никак не е мотивиран истински да се впрегне да свърши нещо, да положи усилия, ако не плати съответната цена. Винаги може да бъде съблазнен от мързел, инерция, неверни сигнали и псевдоудобство.

Нито една истинска крачка в посока развитие не можем да направим, ако не платим съответната цена. Тя не винаги е в пари. Може да се изрази в риск, в нервно напрежение, отговорност, усилен труд, емоционална вихрушка…а понякога и във всичко заедно. Ако се ръководим от т.нар. от мен емоционален камертон, винаги ще знаем дали сме в правилната за нас посока. И никакви нови знания няма да получим, ако не оползотворим вече дадените.

Живеем в свят, в който отвсякъде ни продават надежди.  Често се губим в тая плетеница от изкусни и примамващи предложения. Истинската промяна е вътре в нас, там са ресурсите, с които разполагаме и те са подвластни единствено на нас. Няма кой да ни реализира. Трансформацията е вътрешен, мисловно-емоционален процес. В това е и чудото. Достъпно е и можем да го открием.

Ще завърша с една притча:

По време на урока един от учениците, попитал учителя си:

-          Не разбирам думите ти!

-          Ела по-близо до мен! – казал учителят.

Ученикът се приближил.

-          Седни. – предложил наставникът.

Ученикът седнал.

-          Е защо казващ, че не разбираш моите думи?! – с укор произнесъл майсторът на „неразбиращия“.

Бранимир Тасков,  # Сътвори сам живота си!

екстраверт и интроверт,развитието спира в психологически план. Защото интроверт,който не съзнава,че е такъв и върви след екстраверт,стига единствено до объркване,и обратното е вярно. Защото единия тип е представител на видимото,другия на невидимото. И затова има дълбоко неразбиране,меко казано. Затова плащаме цена,само докато определим себе си,за да излезем на верния път,после е по-лесно.

Уважавам гледната ви точка към моята публикация и ви благодаря за споделеното. Всеки има право да прецени от своята "камбанария", важното е да остави място и за алтернативното мислене.