Провалите ни водят към зрелост, ако не потънем в униние, а се открием за необятните възможности. Очакванията „орязват“ глобалната перспектива на живота ни. Убеждението, че сме в свят на недостиг произтича от външни фактори,чиято цел е да ни контролира.

Несполуките често ни огорчават, даже съкрушават. Общовалидният принцип „Не съществува провал, има само обратна връзка“ ни насочва към идеята, че несполуката е нашият урок, чрез който можем да разширим собственото си развитие. Спомнете си, че веднъж ви казах, че са важни не обстоятелствата, а начинът, с който реагираме на тях. Българите имат поговорка „Всяко зло – за добро!“ Тя наистина е удивително мъдра и даже не можем да си представим колко е дълбока.

Ограничени от собствените си възприятия и най-често водени от желанието да определим рационално най-доброто за себе си, изпускаме важния компонент. Рациото, всъщност Егото ни, може да ни мобилизира и да ни предпазва от удари в живота, когато нещата са опрели до това да оцелеем, да се съхраним. Но какво се крие зад „ъгъла“ на живота ни, какво ни очаква в неизвестността то не знае. За сметка на това обича да диктува нещата и да ни кара да се чувстваме нещастни, озлочестени винаги, когато неговото не стане.

Очевидно пътят е друг. Всеки „провал“ всъщност е новото ни откритие а това как по-лесно да постигнем целта си. Това е позитивният поглед към нещата, които ни се случват. Чрез него получих още информация, с която ако се възползвам, мога да разширя границите на своя избор. Това е по-добра интерпретация. А чувствата? О, те са идеален „вибратор“, който ни алармира, че или се приближаваме (когато сме радостни и въодушевени), или се отдалечаваме от себе си, от своята истинска същност и призвание в тоя живот.

Забелязали сте какво се получава на етапа на междуличностната комуникация. Първо общуваме, защото се нуждаем от определени отговори. Имаме очаквания за определени резултати. Тук е първата ни грешка. Никакви очаквания и никакви предварителни представи относно крайния резултат. За съжаление, а всъщност по-скоро за радост, че не става така, както сме си мислили. С нашето ограничено, орязано възприятие ние нямаме глобалната перспектива за живота си.

Една от моите любими мисли е: „Добре, че не е станало!“ Искал съм нещо, направил съм крачки към реализацията му, но не се е получило. Изглеждало е правилно, приемливо, даже великолепно понякога. Но така е само от гледна точка на нашите ограничени възприятия. Седмици, месеци или години по-късно е ставало ясно защо не е трябвало да стане това, което съм искал. То в същината си би ме откъснало от важна насока в живота ми, би ме подтикнало да навляза в лабиринт от опасни и непредсказуеми събития или пък да пропусна нещо истинско и ценно, което е било „под носа“ ми, но аз не бих могъл да го зная.

Така че, общувайки с някого, освен че имаме определени очаквания за резултата, ние почти винаги искаме той да е в синхрон с нашето мислене и даже да се съгласи с нас. И още повече: не просто да се съгласи, а и да се увлече и отдаде на нашите идеи. Като не се получи, а то почти никога не се получава, оставаме разочаровани. В някои случаи изглежда, че се е получило, но това е маска.

Общуването е важен елемент от живота ни – все пак ние сме обществени същества. От гледна точка на Егото, то е преди всичко контрол и завоевание. От гледна точка на нашия вътрешен „Аз“ е да получим информация и разберем признаците, по които да съдим дали вървим към нашите цели и да изменим нещо, ако не е така. Така и се пише историята на собствените ни отношения.

Колкото по-катастрофично е усещането ни , толкова по-дълбоки и радикални би трябвало да са промените, които е нужно да осъществим. Чрез това и се появяват нови възможности. Трактовката на събитията в живота ни е най-вече да ги възприемаме като възможност да се учим и развиваме. Един от базисните закони на сътворението е, че всичко във вселената е изменчиво, защо си мислим, че само ние можем да си позволим лукса да бъдем статични, потънали в комфорта на самодоволството? Няма междинна позиция: или вървим нагоре към целта си (разбирате, че това е образно казано), или деградираме и се отдалечаваме от нея.

Ако приемем, че светът, в това число и нашият живот, вписан в него, е изтъкан от безкрайно много възможности, това ще ни позволи да се развиваме без ограничения. Даже е затрогващо, когато знаем, че винаги има начин да направим нещо ново, което пък от своя страна ще ни стимулира да излезем още повече от „рамките“ .

Веднага ще охладя ентусиазма ви като кажа, че реално това е трудно постижимо от много хора, защото те са възпитани и обучени според принципа, че в света има недостиг  - на храна, на енергия, на любов, на красота….Ако вашето убеждение е, че живеем в свят на недостиг, светът чрез „огледалото“ ще рефлектира към вас точно това, в което вярвате. И няма значение дали го искате или не. В реалността на енергиите предпочитания няма, има безукорни закони.

Вие вярвате, че трябва да се борите, за да се утвърдите! Ок – това и ще получите! Вие вярвате, че няма да ви стигат постоянно парите – да, така и се организират нещата за вас! Вярвате, че сте заобиколени от хора, които не ви обичат – така и става! Вселената чрез резонанса и отраженията безукорно изпълнява всички наши желания.

Така че не си струва да живеем с убеждението, че светът е изчерпаем, след като подсъзнателно и с невидимите си „сетива“ усещаме, че не е така. Изчерпаема ли е например любовта? Не. Но не онази, която непременно изисква да получим в замяна.

Тъй като ни вселиха в глобален аспект идеята, че парите и материалното са базисната основа, фундаментът, се е развило едно стремглаво, хищническо отношение към всичко, което ни заобикаля. Всичко се превърна в стока. Оттам и това внушение, че нещата са оскъдни, изчерпаеми, че животът е битка за преразпределение на материални блага.

Доказано е, че партньорството и сътрудничеството разширяват възможностите. Какво от това, че някой ще ме надмине в някакво направление?! Нали в това той е силен, защото вероятно живее в съзвучие с повелите на вътрешната си, истинската си същност. Защото работи и се развива.

Вълшебството в живота ни започва в момента, в който решим, че ще живеем в хармония със себе си и със света. Без борба за надмощие, без надлъгвания и покупко-продажби в ущърб, с абсолютното допускане на всичко. Даже и правото да грешим.

Да ви кажа ли коя е според мен крачката към мъдростта и съвършенството?

Следващия път….

Бранимир Тасков,  # Сътвори сам живота си!