16. ЗАЩО КАЗВАТ, ЧЕ ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ НЕ РАБОТИ?

Трансформацията е абсолютно възможна, ако следваме определен алгоритъм. Не е достатъчно само да произнесем или си помислим нещо възхитително. Трябва да поработим над себе си, но обикновено без водач се губим по пътя.

 Всяко човешко състояние е набор от конкретни особености на неврофизиологичния ни статус от една страна и на „гирлянда“ от вътрешни представи от друга. Чрез едното тялото ни реагира несъзнателно на онова, което му поставяме като задача, а чрез другото – вътрешното ни „зрение“ генерира импулс за осъществяването й. Между тези компоненти има връзка, те са като взаимно „скачени съдове“. НЛП ( невролингвистичното програмиране) ни дава достъпен подход, чрез който винаги можем да създаваме своя свят. Не употребих думата „контролираме“, макар че по своему и тя е вярна в тоя контекст, защото контролът предполага някаква форма на подчинение, независимо в каква посока. А ние имаме свободата на избор да генерираме в живота си всички онези състояния, които на последващ етап ще дадат тласък на нашите действия, поведение.

Например отчаянието и депресията във физиологичен аспект се изразяват с определен набор от реакции на организма.Ако искаме да се откъснем от това състояние, е нужно просто да направим определени движения на ръцете, с промяна на позата на тялото, веднага можем да дадем тласък на промяната във вътрешната ни настройка. Веднага се сменят и картините на умствено равнище. Оттам настроението се променя и съответно се появяват и съвсем други импулси за действия.

Нали знаете, че добрите комуникатори ни разчитат не толкова по думите, а по езика на тялото, който съпровожда думите. Езикът на тялото ни носи около 80% от информацията и създава впечатление за нас. Езикът на тялото е несъзнателен и никога не лъже. Колкото и да убеждаваме някого, че силно сме заинтересовани от предложението му, ако в същото време сме отклонили погледа си встрани и например сме се заели с чистене на въображаеми власинки по ръкава на дрехата ни, това е абсолютно ясен сигнал за разминаване между думи и оценка. Ако нашият партньор в комуникацията е „по-подкован“, веднага ще усети несъответствието. Това би трябвало да е сигнал за него да предприеме нещо: например да попита – „Виждам, че нещо ви смущава?“

Така че нашата физиология съвсем несъзнателно освен на самите нас, влияе и на реакцията на другите хора. Това е закодирано у всеки. Ако можем да моделираме физиологични реакции, ще влияем на представите и ще променяме цялостната нагласа за поведение. По същия начин е и ако можем да моделираме вътрешните си картини – те неизбежно, ще внесат съответния набор от физиологични реакции, характерни за съответния контекст и пак можем да постигнем трансформационно действие.

Нали сте обърнали внимание, че като се усмихвате, и останалите хора в голямата си част, почват да ви се усмихват.

Езикът или думите също са натоварени за всеки от нас с определен набор от внушения и асоциации. Има думи, които ни дават сила и импулс за действие, има думи, които сякаш ни смачкват душевно. Така е, защото самите ние сме ги натоварили с такава сила на въздействие. Бихме могли да променим това чрез дисоциация, т.е. разкъсване на връзката между смисъла и съдържанието на думите и състоянието, в което ни увличат.

Думите също влияят на това как ни възприемат и оценяват другите. Ако общуваме с някого, употребяваме точно определени думи и словосъчетания, които за него са важни, предизвикваме съответната реакция.

Хората се раждат с настройка да ползват приоритетно определени канали за протичане на информацията. Специалистите в НЛП ги наричат репрезентативни системи. Например аудиалният тип се влияе от звуци. Намерете точните думи и звукова среда и ще съумеете да го предразположите. Визуалният контролира възприятията си предимно чрез образи. Използваме преференциално думи с образно съдържание или разгръщаме средата, така че картините да са водещи и той в най-голяма степен ще се отвори към нашите послания. Има и кинестетичен тип – те се влияят повече от сетивни усещания и чувствата, които предизвикват.

Както всяко нещо, тези инструменти могат да се използват и за хубаво, и за лошо. Може с тях да манипулирате хората, да ги лишавате от сила, а може и да просто да се противопоставите на негативизма и генерирате съвършена комуникация.

Тези, които казват, че т.нар. позитивно мислене не работи, са прави, но само в аспекта, че обикновено хората не знаят, че за трансформационно поведение не ни е достатъчен само единия елемент. Трябва да създадем верига от взаимно свързани компоненти, които да повлияят на цялата система. Нали запомнихме: физиологията и вътрешните представи създават състояние, а то модулира поведение. В каквато и посока да разгледаме това движение на импулсите, винаги ще променяме.

Ако желаем да е трайна и устойчива промяната, е нужно време, за да заздравим или фиксираме нови невронни пътища, да създадем нови асоциации или да неутрализираме досегашни модели в речта, мисленето, въображението, действията. Затова не е достатъчно с повтарящата фраза „Аз съм щастлив“ да се промените, че и да го наложите като модел за реакция.

За да е истински трансформационна тая фраза, тя трябва да е съпроводена от куп детайли. Трябва да превърнем щастието си в точно определени картини, звуци или усещания, да ги сведем до неврофизиологични реакции, да закотвим тези нови състояния и ги превърнем в ново състояние и импулс за действие.

За това са нужни тренировки, поне 89 дни, за да се затвърди новото и то при условие, че се работи с постоянство. Повярвайте ми, ако човек не е обучен, трудно би могъл да направи тези крачки сам и да се справи с купищата въпросителни и трудности, възникващи по пътя на трансформацията.

Но всичко си струва. Ние сме в състояние да моделираме съвършенството!

НЕКА ИМА МНОГО СВЕТЛИНА ПО ПЪТЯ ВИ В ДНИТЕ НА НАЙ-ДУХОВНИЯ И СЪЩЕВРЕМЕННО МИСТИЧЕН ПРАЗНИК – СВЕТОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ.

Бранимир Тасков,  # Сътвори сам живота си!

Тук нещо наистана почвам да се обърквам.
Защо се слага знак на равенство между позитивното мислене и методите на манипулация и ментален контрол?

Не се слага никакъв знак. А иначе не е зле от време на време и да се объркваме...