В живота има два пътя:

1.      Да достигаш

2.      Да приемаш

Свикнали сме да достигаме успеха. И аз също. А някои даже отиват по-далече – те го получават.

Вярвам, че Вселената е добра и изпълнена с изобилие. Тя сама дава на човека всичко необходимо и всичко най-добро. Тя му е дала човешко тяло, таланти, способности, разум, свобода за избор, съзидателна енергия и и му е разрешила да я използва, както намери за нужно.

Но човекът решил да вземе тази енергия и да я използва против себе си: той решил все да достига. А да достигаш – означава да създаваш проблеми и решавайки ги да се придвижваш напред.

 Как човек си създава проблеми?

Достатъчно е просто да си помисли за нещо недобро или да влезе в негативно емоционално състояние и….здравейте проблеми! А след това се налага да ги решава. Така постепенно човек влиза в спирала, в която му се налага мислейки за решение на дадени проблеми да създава нови. Новите проблеми обикновено довеждат до още по-голямо разочарование и влизане в ново негативно състояние….Така се създава образа на мислене на този, който „решава“ проблеми.

 ДА ЗАПОМНИМ: Решавайки проблеми,  винаги създаваш НОВИ проблеми!

Защо? Мислейки за проблеми, ти влагаш своята енергия в него.

Така се формира модела на живот на достигане, за който казах в началото. Животът става мъчен, защото част от енергията си, а в някои случаи и голямата част от енергията си човек използва против себе си. Тъжно! (В същото време си мисли, че е боец и преодолява проблеми!)

Как да се излезе от това състояние?

Фиксирай се върху своите положителни цели и мечти. Игнорирай проблемите. Те сами ще си отидат, защото няма да получават от твоето енергийно захранване.

 Как живее човекът, който приема?

На първо място – той осъзнава, че Вселената е изобилна и тя сама дава всичко.

На второ място -  човек осъзнава, че е достоен за щастие и богатство по право, от рождението си. Те не трябва да се заслужат. Те трябва да се приемат като даденост от природата. (Така както например  дървото не трябва да заслужи, за да се разлисти през пролетта.)

На трето място – осъзнава, че част от работата изпълнява самата Вселена и част от нея – самият човек, като действа. Само да лежиш на дивана и да приемеш богатство, няма да стане.

Четвърто – спокойно се отнася към грешките и неуспехите на другите. Той разбира, че по този начин взаимодейства с Вселената. Тя учи човека и му показва пътя.

Пето – човек рядко се радва на успехите на другите и на добрите новини. Чрез своята радост и благодарност показва своята признателност към висшата сила е енергиен първоизточник Вселената.

В живота нищо не трябва да се достига по начина, който обясних. За някои това може да изглежда шокиращо.

Алгоритъм е: създаваш желания, действаш и получаваш.

Трябва просто да вървиш по своя път.

 А защо се получава така, че най-често хората избират модела да достигат?

Цялата работа се дължи на ЕГОТО.

То съществува у всеки. Но не всеки става негов роб. Да живееш под негова диктовка, означава да се чувстваш важен. Все искаме да покажем колко сме най-важни или велики. И така става, че понякога през целия живот човек доказва това, което е и така известно. Всъщност болшинството за съжаление цял живот се борят със себе си и с Вселената.  Влизаш ли в тази бройка?

За да можеш да приемаш, не е нужно кой знае какво – просто да приемеш, че си Бог в своя живот. И да насочиш божествената си енергия за претворяване на желанията, а не на проблемите. 

Другата причина, поради която не ни се получава, е, че хората искат всичко и веднага.

От гледна точка на хронометъра на Вселената месец или година, даже и 10 години, са само миг. А за човек – това време е твърде много. Трябва все пак да сме търпеливи.

 Използвай думите: „Аз приемам…“ и след това покажи какво точно приемаш.

Например: „Аз приемам море от щастие!“, „Аз приемам море от пари“, „Аз приемам любовта“

Подскажи, че това се отнася за теб. Ще видиш, че в началото разумът ще се съпротивлява е нещо все ще ти нашепва: „Как така ще получиш?“ „Животът е сложен и изпълнен само с тежка работа! И т.н.

Твоята мантра ще проработи, особено ако произнесеното се чувства, преживява вътрешно емоционално.

На тези, които са скептици им е присъщо мислене от рода на: „Да видя и тогава ще повярвам!“

Всъщност моделът е обратен: „Първо повярвай и ще видиш, ще получиш!“

В това е градивната мощ на мислите.

Бранимир Тасков, експерт личностно и бизнес развитие, психотехнолог

Tel.& Viber 0877882965

Skype: branimir.taskov

e-mail: edin.e.nie.net@gmail.com