Навярно знаете оная мисъл: „Има два типа хора: едни, които движат света, и други, които бягат редом и викат:“Боже, накъде се движи този свят?!“

Колкото и странно да изглежда, но доста хора  не са свикнали да поемат отговорност за живота си. Искат от държавата, от началника, съпруга/та, от съседите, от приятелите…И все са недоволни.

Ако се поразмислим, защо се получава така, че човек понякога съзнателно се отказва от себе си, то е защото не е разбрал истинската си мисия в тоя свят.

Човек свиква да живее по инерция /това е за улеснение, не е лишено от резон, но не и когато инерцията изцяло е обхванала живота ни/. Или пък изпитва страх от промени – ами ако се провали, ако не оправдае очакванията си?! Ако загуби и този смирен начин на живот?! Така продължава много дълго, докато навярно не катастрофира целия му модел на мислене и поведение.

Възниква въпросът: какво да се прави?

Обикновено  ни съветват да почнем да се трансформираме чрез обучения и тренинги. Вярно е, ако човек е узрял за това.

Моето схващане е, че ако човек разбере какъв е и какво носи в себе си, той ще може да получи това, което иска. Но трябва да се приеме такъв, какъвто е – с предимства и недостатъци. Щастието е заключено вътре в нас.

По-добре да се ориентираме към конкретни стъпки за постигане на цели, носещи ни удовлетворение. Ако сме в правилната посока, енергията ще пулсира в нас, трудно нещо ще ни се опре, каквито и неизбежни трудности да се появяват. Понякога даже няма да ги забелязвате.

Проблемът е как да намерим истинската си цел?

Бих желал да ви предложа един способ, лесен за изпълнение, но резултатен.

В началото – отстранете всички отвличащи ви фактори от ежедневието. Изключете телевизора, компютъра, изпратете децата на игра, жената на театър, мъжът – на по бира с приятели…Вземете лист хартия и напишете: „Какво е истинското ми предназначение в живота?“
И отдули пишете всички отговори, които  ви дойдат в главата. Може да са сходни. Даже може и да почнете с фразата: „Нямам предназначение“ или пък „Животът е безсмислен и безполезен“ и продължете нататък.

Ще забележите, че в началото мислите ви ще са в синхрон с обществено признатите стереотипи. Но след половин час вашият мозък ще се успокои и ще почне да се чисти от лъжливите ценности. Поне пред себе си можете да сте откровени, нали! В един момент ще дойде неочакваният отговор, ще изпитате чувство, сякаш той е дошъл от друго измерение, от съвършено нов източник. Ще го познаете по това, че ще предизвика у вас „върволица“ от приятни и завладяващи ви все повече чувства и усещания. Това, което ви разтърси така много – това е вашата истинска мисия/ цел  в живота!

Ако не стигнете до своето озарение, наберете някакво количество отговори, които все пак предизвикват положителен прилив на емоции.  Изберете ги с предимство пред другите. Върнете се пак към размисъл на базата на тези вдъхновяващи ви открития и пишете. Всеки отговор ще е като къс от смисъла, от предназначението ви. И така, докато стигнете до онова изригване на истината за вас.

Важно е това упражнение да се направи в самота и без никакво прекъсване. След около 50-100 отговора ще почувствате нужда да завършите, да станете и се оттеглите. Това е нормално. Направете две минутна пауза, затворете очи, отпуснете се….и продължете да пишете.

Когато намерите, стигнете до собствения си уникален отговор на въпроса защо сте в този свят, то наблюдавайте как той ще резонира във вас. Ако е истинският отговор – оттук насетне, той постоянно ще ви изпълва с енергия.

След  това упражнение главната ви задача е да включите новополучените знания в обичайния ви живот. Направете упражнението - няма значение на каква възраст сте, с какъв статус или в каква кондиция в момента. Има смисъл - ние цял живот се променяме и това е естественото ни състояние.

Ако имате нужда от помощ, можете да се обърнете по всяко време, когато решите, без да се колебаете.

Бранимир Тасков, НЛП терапевт, експерт личностно и бизнес развитие, психотехнолог