СТРАДАНИЕТО ДЕЙСТВА КАТО ОПИАТ –създава пристрастяване и ни отклонява от градивни мисли и цели

 Успешните хора контролират мислите си.Те управляват живота си и този на другите. Неуспешните – живеят по спиралата на тревожност, страх и гняв поотделно или взети заедно.

Колко е важна психонагласата у човека? И дали умствените настройки всъщност предопределят изключително много неща в живота ни на физическо, материално равнище? Моят учител Н.Латански ми каза: Не можеш да продадеш на човека решение, ако той не е наясно с това какъв проблем ще му реши.

Ето ви нещо като дисекция на това, което обикновено се случва с нас.

Започва за теб един прекрасен и обнадеждаващ ден. Наспал си се, чувстваш прилив на сили, нещата ти се подреждат и с удоволствие се заемаш със задачите, които си си набелязал.

И изведнъж – при теб идва човек, към когото не си безразличен: съпруг/съпруга, родител, дете, близък колега, сътрудничка, приятел…човек, когото цените. Става ясно, че този близък на теб човек има проблем. Той е решил, че точно ти можеш да му помогнеш и разчита на това.

И какво се получава изведнъж?! Всичко, с което сте се заели с удоволствие и ви носи най-радостни усещания, като че ли се отлага. Желаните цели се отдалечават, въобще от предишната ти умствено-емоционална нагласа не е останало нищо. Всичко се разпада на прах. Всичко като че ли започва да изглежда обречено.

Ето така без никакви други знаци и действия – твоите надежди и мечти започват да се рушат и да изглеждат все по-химерични.

Онова, което ти изглеждаше едва ли не в ръцете, сега практически изчезва.

Така се получава в крайна сметка: в разгара на един усмихнат и позитивен ден върху теб се стоварва проблем и разбираш, че това не е чужд, а вече и твой проблем.

Какво следва подир това прозрение?

Ето какво става: отчетливо започваш да чувстваш как предишното радостно въодушевление те е напуснало, как възбуждащата те позитивна вибрация се смалява, как предишната яснота на съзнанието се замества от тревожност, мъглявина, страх или комбинация от страх и гняв.

Дошъл е моментът, в който тези умствени настроения вече се преживяват и на телесно, физическо равнище. Това става неизбежно.

Обзема те подтиснатост

Умора, апатия,

Някаква вътрешна опустошеност.

Като цяло – и умствено, и емоционално – налегнала те е вече особена тежест.

На физическо равнище, чрез тялото си чувстваш негативната вибрация, липсата на положителен стимул да се намери достоен изход от създалата се проблемна ситуация.

ГАРАНТИРАМ ТИ: С такава емоционална и физическа настройка, в която преобладават заселили се вече отрицателни усещания, няма да намериш градивни и работещи идеи за преодоляване на проблема. Всякакви опити в тая насока, предприети именно в такова дисхармонично състояние, са безрезултатни. 

ТРЯБВА ДА ЗАПОМНИМ: в състояние на опасна разбалансираност, каквото и да направим, можем само да усложним или задълбочим проблема.

Откъде почна всичко?

Спомняш си, нали? От това, че реши, че трябва да помогнеш на близък човек.

Обикновено загубите са значително по-големи.

Какво се постига?

НЕ УСПЯВАШ ДА РЕШИШ ПРОБЛЕМА  на човека;

Излизаш от едно абсолютно продуктивно състояние, насочващо те към придобиване на желани цели;

Разбил се е фокуса, установен от вътрешния компас на личността ти;

Затрудняваш се да намериш вярното решение на нещо, което те тласка към собственото ти положително развитие;

ОТКЛЮЧИЛ СИ СЕ от оная положителна енергия, която ти даваше мощен импулс за градивни действия в посока на твоите лични цели

Да си дадем сметка - ЗАЩО СЕ ПОЛУЧАВА ТАКА?

Де факто си се отказал неусетно, незабелязано от това, което вече си си предначертал.

Отклонил си се от един абсолютно съзидателен процес, откъсвайки се в оня точка и в оная минута от реализирането на своя въплътена цел.

Загубил си своята биоенергия, изразходвайки я за нещо, което не е донесло никакви резултати. Или ако има такива – то те едва ли са удовлетворяващи.

Така се получава често с всеки един от нас, когато се подадем на стресови ситуации. Те като последица чрез редица от верижни взаимосвързаности нарушаваме баланса на собствената си биосистема – тя е съвкупност от ментални и физически компоненти, които са обусловени неразривно. Апропо – така и се отключват разни болести. Нали знаете оная мисъл, че всяка болест е всъщност нарушена, деформирана мисловност.

И най-главното, което се „постига“: това е пълно поражение

Загуба, без нито една спечелена точка в актива. Незабелязано сте се отдалечили от целта си.

И същевременно не сте ликвидирали проблема на другия човек.

В СЪВКУПНОСТ ТОВА Е КРАЙНИЯТ РЕЗУЛТАТ. При ВСИЧКИ.

Е откъде е дошла тая самонадеяност, че можете да поемете върху себе си чужда отговорност?!

Реализира се провал.                

Същевременно си разрушил своята радост и си се обрекъл на пълно поражение. И всичко това от едно наглед невинно решение да се отклониш от себе си и своите цели.

Това наблюдаваме наоколо най-често:

Намръщени лица на делови мъже и жени, безжалостни лица на родители, прехвърлящи свои отрицателности върху децата си, сиви и измъчени лица на бизнесмени, които денонощно се сражават с проблеми и препятствия без край;

И в тълпата също: неспокойни или угрижени хора, борещи се за хубав живот утре ,или поне с желание да съхранят този, който имат сега.

Познато ли ти е всичко това?

Като че ли да – и то ежедневно.

Нали сте забелязали, че с времето хората заприличват все повече един на друг?

Става така, защото природната ни същност на одухотворени и позитивно настроени хора, се замества или прикрива от тежкия грим на наши и чужди проблеми. Различни проблеми – но за всички нас, всъщност едни и същи. Заслуга за това имат и медиите, които ни зомбират в посока на тревожност.

Може би е дошъл моментът да осъзнаеш

Че можеш да си човекът, който винаги, даже и в безнадеждни ситуации – ПЕЧЕЛИ.

КАК ДА СТАНЕ ТОВА?

За целта - веднъж и с неизменно постоянство да изпълниш две условия:

1.      Отказваш се да възприемеш проблема като сложен, нерешим и невписващ се в твоите планове и очаквания

2.      Наистина признаваш пред себе си, че процесът на въплъщение на твоите цели  в основата си е умствен, ментален процес, а не толкова деятелен. Не действията ни, те са вторични, а мислите ни пораждат енергията на движението към целта. Особено онези мисли, които са изключително положително настроени, заредени с най-окрилящи емоции.

Искаш повече пари  - не е задължително да търсиш нова работа или по някакъв начин да модифицираш сегашната си.

Теглото ти е наднормено и това те подтиска – не е нужно непременно да минеш на диета или да се хвърлиш в дебрите на фитнес залите.

Когато не те ценят достатъчно в работата  - не е нужно да извикваш когото и да било на разговор и обяснение, да просиш внимание, уважение и оценка за себе си.

Когато децата не ти оказват нужното уважение – не е нужно да ги наказваш или да искаш да се променят, а най-малко пък да изразяваш недоволство.

УМЕНИЕТО ДА ПОЛУЧАВАШ ТОВА, КОЕТО ИСКАШ, НЯМА НИКАКВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ.

Водеща е безупречната ти настройка на мислите. В нея трябва да съответстват:   

1.   Доминират мисли, изключително свързани с фокуса на твоите желания и цели. И никакво отвличане от фактори на външната ти среда.

2.   Твоите мисли предизвикват изключително положителни емоции в теб.

(Ако това не е така, то означава, че мислите ти са насочени не към реализиране на желаната цел, а към реализиране на желание, което не съществува).

3.      Всяко обстоятелство, външно изглеждащо като проблем, възприемаш като възможност. То е и така – всеки проблем е всъщност замаскирана възможност.

Когато настройката на мислите ти съответства изцяло на тези три параметъра, то тогава

Те обзема особена енергия, наречена вдъхновение, кураж, екстаз Когато тази енергия се засели в теб, започва да се случва онова, което ти се е струвало неизпълнимо, А когато тази особена вибрация те напусне, всичките ти действия стават трудни, а изходът от старателните ти действия – разочароващ, водещ след себе си още нови разочарования и безсилие.

Ето че на теория всичко е просто, ясно  и красиво. А как да го въплътим в живота си?

И какво да направим, когато нещо тръгне на зле, в разрез с нашите желания и очаквания, да не реагираме със загуба на лошо настроение, тревожни мисли, разсеяност, униние или пък примитивна агресия?

Няма да повярвате?!

Да, няма да повярвате. Защото затова, че способът е толкова ефективен и дава резултати, не вярва от първия път никой. А този способ работи безупречно и безотказно.

За да направиш правилна настройка на мислите си, а значи чрез това и да можеш да дирижираш безупречно живота си, трябва да направиш мисления си поток наистина продуктивен.

И тогава всичко, което ти е необходимо във всеки аспект на живота ти ще се реализира.

Защо на практика не става така лесно?

На първо място болшинството хора   НЕ УМЕЯТ ДА КОНТРОЛИРАТ МИСЛИТЕ СИ.

На второ място – повечето хора НЕ УМЕЯТ ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА СВОЯТА ПРИВИЧКА ДА СТРАДАТ. Тази привичка практически ни заставя да отдаваме цялото си внимание и енергия на негативното , то да изпълни цялото ни същество и да почнем да зависим от него.

Когато живеем на „автопилот“ не можем да си дадем реална сметка какво става в главата ни. Не можем да осъзнаем кои са доминиращите ни мисли, които именно се и материализират във физическата среда.

Поддавайки се на своята привичка за страдаме – тоест да позволим на негативните дразнители да ни отклонят от потока на позитивните усещания – убиваме не просто хубавото си настроение, не просто започваме да транслираме чужди и ненужни мисли, а и започваме да излъчваме негативни емоции.

А именно негативните емоции са най-опасни! Те дават енергийно-вибрационната насока за реализиране.

Да контролираш мислите си и породените от това емоции е крайъгълният камък на житейското ни себеосъществяване. Дори да не потекат милиони към теб, повярвай ми, винаги ще имаш достоен резултат.

Просто трябва да внимаваш какво ДЕЙСТВИТЕЛНО си мислиш.

ДА ПРЕМИНЕМ КЪМ СЛЕДВАЩАТА КРАЧКА.

Кажи си честно, можеш ли да постоянно, всеки ден, час и минута да следваш този принцип на съзидание на положителни мисли?

Да? Не? Отчасти?

В зависимост от твоя отговор:

При твърд отговор ДА  -веднага, от същата минута можеш да живееш според своите желания и принципи.

При половинчатия отговор ОТЧАСТИ – заради това, че си имал доблестта да дадеш честен отговор е нужно веднага ДА СЕ НАГРАДИШ. По какъвто и да е начин: като почнеш от това да хапнеш любимо лакомство и свършиш с това да отидеш на пътешествие или пък се отдадеш на любимо хоби, според степента на твоята удовлетвореност.

Когато се отдадеш на приятно занимание и се спуснеш по пързалката на най-положителните емоции, в теб ще се задейства механизмът, който ще даде мощен тласък за реализиране на върховните ти цели.

ПРИНЦИПЪТ Е МНОГО ПРОСТ: КОЛКОТО ПО-ОТДАЛЕЧЕН СИ ОТ ВЪТРЕШНАТА СИ СЪЩНОСТ И ЦЕЛ, ТОЛКОВА ПО-ЗЛЕ СЕ ЧУВСТВАШ. И ОБРАТНОТО….

Това е и така нареченият емоционален камертон, който ни показва къде сме и накъде да вървим. ТОВА Е БЕЗУПРЕЧЕН, ВГРАДЕН В НАС МЕХАНИЗЪМ, КОЙТО НИ УКАЗВА ВЯРНАТА ПОСОКА. Никога не греши. Ние грешим, когато започнем много да разсъждаваме и претегляме на везните разни аргументи, родени в ума ни.

ДА ГО ПОСЛЕДВАМЕ в посоката на най-радостните ни чувства и усещания на екстаз !

Бранимир Тасков

0877882965, skype: branimir.taskov

https://www.facebook.com/Taskov.Coaching.NLP