Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2015 07:58 - Фразата, която осакатява живота на децата
Автор: trenerconsult Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1336 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.07.2015 07:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Без да го желаем, но можем с една фраза да отнемем тяхната енергия и сила. Само с една убийствена фраза. Тази фраза и за нас, възрастните, е особено зловредна, но при децата има разрушаващо действие още в началото и ги обрича на тежка съдба, различна от тяхното призвание.

Ние си мислим, че децата са крехки и уязвими същества. В определен смисъл е така, но от друга гледна точка – съвсем не е така. Децата са по-издръжливи психически и ментално от възрастните, че даже и физически, пресметнато пропорционално на базата на тяхното тегло.  Защо на възрастните не е по силите да поемат такива натоварвания, каквито децата с лекота поемат?

Ето защо:

В какво се състои работата? Как така, не е ли  парадоксално? Всички фактори ни водят към един главен извод:

Децата вярват абсолютно, безрезервно в себе си.

Това е причината. Тя е поредното доказателство, че психичната енергия и мисълта е първопричината за всички наши успехи и крушения. Децата имат собствена умствена настройка, с която се раждат, тя програмира живота им. Те, до определена възраст, запазват изключителната си връзка с първоизточника и напълно осъзнават своята мисия в света. Просто имат своята символика, образи и реч. Само ние си мислим, че като възрастни сме „върха на сладоледа“.

Затова е и особено важно как се отнасяме към децата. Без да го желаем, но можем с една фраза да отнемем тяхната енергия и сила. Само с една убийствена фраза. Тази фраза и за нас, възрастните е особено зловредна, но при децата има разрушаващо действие още в началото и ги обрича на тежка съдба, различна от тяхното призвание.

„Е много искаш!“

Или „Ти не знаеш какво искаш!“

Подрастващите я слушат много често от възрастните, като мъдър съвет, апел да се „приземят“. Възрастните си страхуват, че децата със своето „Искам“ могат да отидат твърде далече – в сферата на неразумното, според нашите критерии.

Защо трябва да сме особено внимателни  с тези фрази?

Защото те програмират детето в неувереност в себе си.

 Децата осъзнават цялата дълбочина на произнесеното от нас.

Внимание! Когато произнасяме фразата „Е много искаш!“, децата възприемат подтекста „Няма да ти се получи, няма да успееш!“

И най-опасното е, че децата възприемат това като директива по отношение на всяко тяхно „ИСКАМ“. Даже и по отношение на тяхната главна мечта.

В това е и поражението, осакатяването на живота им откъм мечти и възможности за постигането им. Това ги обрича на живот в матрицата на възрастните, с тяхната неувереност, скепсис, отрицателен заряд.  По този начин се завърта въртележката на отрицателността в живота ни. Понякога само от тази наглед невинна фраза „Е много искаш!“

В  контекст на разсъждения да ви подскажа и нещо друго.

Обичаме често да задаваме на децата въпроса „Какъв/каква искаш да станеш като порастеш?“

Повярвайте ми, това за децата е глупав въпрос, но те ни отговарят, защото се опитват да бъдат любезни и мили. Този въпрос касае бъдещето. А децата не  разбират какво е това Бъдеще. Те живеят в настоящето. Децата много добре знаят, че бъдещето е това, което го няма. Затова са обвързани само с настоящето. Нещо, което ние, възрастните не умеем.

Децата опознават себе си и света като трупат все нови и нови впечатления, чрез които тестват своята собствена емоционална система за настройка. Те искат да видят, да чуят, да помиришат, да пипнат, да вкусят и най-малките детайли но света, който ги обкръжава.

Те не мечтаят, те в момента създават в света това, което не им стига. И го получават.

За какво става дума?

Децата живеят едновременно в двата свята – във външния и в света на въображението. Те преценяват света като непрекъснато го съпоставят до колко съответства на техните желания. И ако нещо не е точно така, както те го усещат, го съобщават на възрастните. „Искам това, желая онова…“ Ако имат късмет да го получат, са удовлетворени и продължават напред. Ако им дадм отрицателен отговор, то детето просто си „добавя“ липсващото от въображаемия свят.

Затова е много важно да знаем, че ДЕЦАТА ЖИВЕЯТ САМ СЕГА, ИСКАТ СЕГА И ПОЛУЧАВАТ СЕГА. При тях въпросът за бъдещето не стои въобще. Така нареченият видим свят и светът на въображението за децата са абсолютно равностойни и еднакво реални.

Така е до като стигнат 4-5 годишна възраст. След това ние ги „впримчваме“ в хватката на ограниченото си мислене. Порязваме всеки техен порив с наставлението „Стига вече си мечтал/а!“ „Спусни се от облаците!“, „Къде пак витаеш?! Гледай мен!“ и т.н.

По този начин на децата се забранява непрекъснато да „пътешестват“ в своя реален/въображаем свят и лека-полека влизат напълно в матрицата на мисленето и поведението на възрастните. Според тази матрица в света има недостиг на каквото и да е било, нещата, които ни харесват, трудно се постигат, нужни са ни  само търпение и надежди.           

И какво постигаме в крайна сметка?       

Детето престава да посещава въображението си, откъдето извира истинската му сила;

Започва да вярва, че възрастните са прави, че не всичко може да се постигне, затова и не се получава във външния свят.

Детето естествено не престава съвсем да изработва желания, но престава да вярва, че е способно да ги осъществи, защото действията му в външния свят, според  „рецептата“ на възрастните не дава резултати.

Ето така се изработва механизма на програмиране на самоограничения, на недостиг, орязана версия на живота, изпълнен предимно със страхове и неудовлетвореност. Нещо повече – детето вече започва да изпитва страх от конкретните действия, защото така или иначе, те са неплодотворни и само усилват отрицателните ни усещания.

Ето това е кълбо  от психологически проблеми, екзистенциални ценности и опори, които променят живота на децата. Те се нуждаят от корекция, а още по-добре от превенция, но при условие, че самите възрастни осъзнават това, което споделих с вас.

Най-често се получава, че възрастните се опитват да проектират себе си у децата, не осъзнавайки, че техните потомци имат своя съдба, линия на реализация и ценности. В един момент се получава „каквото съдбата покаже“. Ето така се отказваме да проектираме сами живота си.

Бранимир Тасков, експерт личностно и бизнес развитие, психотехнолог

0877882965;

e-mail: edin.e.nie.net@gmail.com

skype: branimir.taskov




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: trenerconsult
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 75294
Постинги: 45
Коментари: 9
Гласове: 24
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031