Ако искаш да измениш живота си, измени своето мислене. За съжаление доста хора не вярват в силата на мисълта, в генериращата й мощ, а разчитат на външни фактори, които самото общество е официализирало като продуктивни способи. Няма да ги коментирам до колко това е така.  Лошото е, че над тези фактори нямаме влияние, а пък пренебрегваме онова, над което имаме влияние – собствения ни мозък, нашата сетивност, емоционална система за насочване.

Аз съм си изнамерил своя фраза-неутрализатор на отрицателни мисли и породените от това емоции. Тя е: “Няма значение“. Хора от моето обкръжение като че ли забелязаха, че я повтарям гласно в доста случаи. Веднъж една колежка даже ме попита: „Ама защо все казваш, че няма значение?“ Отговорих: „Ами да – няма значение!“ Сигурно не ме разбра, но какво от това. Няма значение.

Всъщност така, с този вербален код, неутрализирам започващ се поток на отрицателни вибрации. Отрязвам ги. Разбира се, това не е единственият начин, но в случая това споделих, защото е наистина лесно и работещо.

И така – в определени моменти, най-често това са решаващи, даже съдбовни, трябва да вземете решение. Често се случва да е под напора на външни обстоятелства. Обикновено сте и в дефицит на време. Обзема ви паника, неспокойство, страх. Външните белези  на това, че губите контрол над ситуацията, а ние все искаме всичко да ни е под контрол. А също и знак за това, че излизате от зоната на комфорта.

Това всъщност е водоразделният момент. Тук не се спираме на това защо се е стигнало до подобна ситуация, защото вече може да се досетите, ако сте прочели предишните части. У всички нас в такъв момент започва едно противоборство. Кое ще надделее боязънта или решителността? Така нареченият „разум“ или „чувствата“?  Кое мислите, че побеждава най-често? Естествено „разумът“. Поставям го в кавички, защото това не е никакъв разум, а загнездилото се във всяко наше действие или мисъл Его. За да е значимо, то подлага на съмнение всичко и винаги е контрапункт на емоцията. Така е създадено. Такава е и функцията му. Да ни държи здраво свързано с принципи и закономерности, определящи нашето оцеляване. Но то нищо не знае и не може да знае накъде вървим, какво ни чака зад „ъгъла“.

Ако съумеем да премахнем съпротивите на Егото, които са пристегнати към възприети от нас определения и убеждения, можем да отворим „прозореца“ към истинския ни хоризонт.

Нашият вътрешен Аз знае отговора и обикновено бързо намира начин   Но ако останем верни на подбудите и настояването, проявено чрез „гласа“ на нашето Его, ще се люшкаме в хаотични посоки.

Нека да имаме куража и настойчивостта да поживеем съобразно повелите на вътрешното ни „Аз“. Когато живеем в съгласие с Висшата ни същност, тогава  функционираме като цялостни личности, усещате живота по по-холистичен начин, не като разпокъсано преживяване на детайли и откъснати едно от друго събития, в които се лутаме и не можем да намерим себе си.

Отварянето към холистичната идея, че висшият ни „Аз“ може да ни насочва, то е образно казано да приемем, че някой стои на върха на планината, гледа надолу и може лесно да види пътя, който следваме в живота си, и само ни насочва: „Тръгни наляво, тръгни надясно, тръгни натам, тръгни насам….“

От своя личен опит и чувствителност знам, че ни плаши страхът от неизвестността. Затова и там веднага се загнездва скептичният съветник или вътрешен „глас“, който обикновено ни отказва от промяната. И какво би станало, ако приемем да направим крачки в посока на неизвестното? Ще срещнем и преживеем нови усещания, непреживяни досега, ще открием повече от самия себе си. Повече от себе си и повече, и повече от това, което сме наистина и което в действителност сме създадени да бъдем.

По-сложно и деликатно е да се освободите от излишния товар на множество определения, убеждения, етикети и възприятия, които сте приели за меродавни в живота, но те в никакъв случай не отговарят на вашата мисия и същност, не рефлектират с уникалната ви вибрация. Тази съпротива, съществуваща у вас, вързана със система от отрицателни убеждения, ви държи към начин на живот, който не предпочитате, но искате или не искате все възпроизвеждате.

Наскоро прочетох от достоверен за мен източник, че в настоящата и следващата година се увеличава рязко възможността човешките мисли да намерят своето физическо проявление. Тоест скъсява се силно срока на тяхното „материализиране“. Това ни поставя в ситуация, в която продуктивните мисли и енергии ще се разгърнат много по-бързо, но със същото основание това ще се отнася и за негативните. Естествено възниква с още по-голяма тежест въпросът за отговорността ни – какво все пак си мислим. Няма филтър или цербер, който да преценява. Ние сме собственият си генератор и собственият си филтър за това какво излъчваме. Вярвам, че всеки, който поеме по пътя на трансформацията, не просто ще получи по-силен импулс, но и ще съумее да изгради повече увереност относно силата на тези енергии.

Без да мислите за крайния резултат. Отстоявайте целта, а не средствата и способите, с които ще я постигнете. За тях, се разбрахме, че ще разчитаме на универсалната ни самонасочваща система от емоции.

В огледалото на света ще се отразят и ще се върнат към вас събития, хора и обстоятелства, които не можете да контролирате, не сте били в състояние и да познавате, но ще се проявят чрез система от синхронности (уж съвпадения), на които ще се възхищавате.

И накрая още една история за това, че работи само това, което възприемаме за вярно.

Знаменитият фокусник Хари Худини се прославил с това, че можел да се освобождава от всякакви вериги, окови, заключени помещения и клетки, включително и в най-екстремални условия. Нещо повече, даже подтиквал публиката да му измисля разни трудности, които той да преодолява, проявявайки своето майсторство. Една банка направила сейф, който се считал за неуязвим. Тя поканила Худини да пробва да се освободи от този сейф.

Хари не могъл да се откаже от такова привлекателно предложение, от което щял да получи допълнителна слава.

И така -завързан, Худини бил затворен в новия неуязвим сейф. Веднага пристъпил към своята система от обичайни действия, която в годините той довел до съвършенство. Бил абсолютно уверен, че ще успее да отвори вратата на сейфа.

Опитвайки се безуспешно, след един час Хари Худини не бил вече така сигурен в развръзката. Цял облян в пот и в напрежение, той водел поредното си сражение с ключалката. Но каквото и да правел, тя не се отключвала.

След два часа на безплодни усилия, Худини паднал измъчен върху вратата и тя….бавно се отворила. Вратата на сейфа просто не била заключена още от самото начало, а в представите на Худини е било  много сложно да се отвори тя.

Бранимир Тасков, www.edin-e-nie.net # Сътвори сам живота си!